Page 46 - zapadni_pokrainini
P. 46

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)



           ното виждане се доближава до изказаното от американските им колеги.
           В крайна сметка всички изразяват съгласие, че Югославия е в правото си
           да настоява за промяна на границата с България, но че е необходимо
           въпросът да се доразработи наново и внимателно. Единствен Кастолди
           остава на първоначалните си позиции и гласно изказва несъгласие с югос­
           лавските претенции. Категоричното му мнение е, че не може да се променя
           една граница само по стратегически съображения, без други мотиви. На 13
           март 1919 г. Териториалната комисия провежда своето последно заседа­
           ние посветено на промяната на граничната линия между Югославия и Бъл­
           гария. В подписания от присъстващите делегати протокол се заявява, че
           комисията се изказва позитивно за удовлетворяване на по-голямата част от
           югославските териториални претенции за корекции на границата с Бълга­
           рия, взети въз основа на изложените политически и икономически мотиви,
           като по същество се съгласява стях. Решението на Териториалната комисия
           поражда нови разногласия сред членовете на югославската делегация.
           Божкович се обявява за неотстъпване от посочените в мемоара искания за
           промяна на границата, докато Пашич е за по-предпазливи действия. Него­
           вата позиция се мотивира от факта, че по същото време започват прегово­
           рите за определяне на западната граница с Италия, където югославската
           делегация трябва да подхожда внимателно.122


                   Докато в Париж се провеждат заседанията на Териториалната ко­
           мисия, в Белград внимателно следят обстановката. Между югославската
           делегация и правителството непрекъснато се извършва обмен на ин­
           формация. Когато става известно, че въпреки първоначално изразеното
           несъгласие за промяна на границата при Струмица в крайна сметка тя ще
           бъде удовлетворена, но пък промяна в района на Цариброд и Видин не
           се разрешава, в белградската преса се появяват критични статии оспор­
           ващи мнението на комисията. В Париж Пашич, Веснич и Бошкович офи­
           циално изразяват своето недоволство. Ген. Пешич посещава шефа на ан­
           глийската военна мисия във френската столица - Едуард Спирш, и му
           връчва протестна нота. В нея се обяснява, че искането на Югославия за
           промяна на границата с България не е случайно, че е мотивирано от же­
           лание за по-сигурна отбрана на югославските комуникации и територия,
           защото българите извършвали чести нападения по границите и покрови­
           телствали сформирането на банди. Ето защо, промяна на границата
           трябвало да има не само в Струмишко, но и в целия регион от Цариброд
           до Видин.123 За да се подсили югославската позиция, Пашич влиза във




           122  Христов, Хр. България..., с. 243-253.
           123  Тос1огоу|с, □. .1и§о$1аУ|]а..., з. 31.

                                                                                                     43
   41   42   43   44   45   46   47   48   49   50   51