Page 47 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

връзка и с ръководителя на гръцката делегация, министър-председателя
Ел. Венизелос.124 Двамата изготвят съвместна декларация, която връчват
на председателя на конференцията Клемансо. С нея двете държави нас­
тояват за тежко наказание на България, която държала границите им в
постоянна заплаха от нападения на български чети.125 В подкрепа на
твърденията си югославските представители предоставят на Клемансо,
Лойд Джордж и Уилсън копие от тайния договор за присъединяването на
България на страната на Централния съюз, което още един път трябвало
да покаже колко България е несигурен и нестабилен съсед. Екземпляр от
него се изпраща до редакцията на парижкия вестник „Зоигпа! с1е$
ОеЬа^з", който го оповестява. Във френската преса се публикува пореди­
ца от материали, отстояващи правото на Югославия „да се защитава от
своя съсед".
В търсене на подкрепа за исканията си югославският премиер се
среща с ръководителя на американската делегация президента Уилсън.
Пред него за пореден път се излага позицията на Югославия по въпроса
за промяна на границите на Балканите. Според Пашич никой нямал на­
мерение да наказва България, както и че той не се води от подобни мис­
ли в своите искания. Въпреки това обаче, промяна трябва да има, защото
сегашната граница „не е етнографската граница на нашия народ, който е
дълбоко навлязъл в Българската държава". Затова Пашич настоява въп­
росът за новата югославско-българска граница да се разгледа наново. По
време на втората си среща с Уилсън, виждайки, че американците държат
изключително на народностната характеристика на района, той го уверя­
ва, че „етноложките граници" на неговия народ са неоспорими и жела­
нието на Белград трябва да бъде преразгледано и уважено.126 Пред чуж­
дите дипломати се излагат и проучванията на югославските експерти -
учените Цвиич, Белич и Джорджевич, според които българите били „ти­
пични представители на туранските народи". Това ги различавало от шо­
пите и македонците, така че „тези два народа са по-близо до сърбите,
отколкото до българите". Този аргумент, с „безспорна научна основа", е
причината съществуващата от 1913 г. българо-югославска граница да се
промени.127

124 Венизелос, Елефтериос (1864-1936) - министър-председател на Гърция (1910-1915).
По време на Първата световна война е на страната на съглашенските държави. Ръко­
водител на гръцката делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.).
125 Мйгоук, А. ]и^О51ауиа па копТегепсце ггнга 1919-1920, 5. 132. -Вео^гас!, 1969.
226 Кпхтап, В., НгаЬак, В. 2ар15п1а га Ое1е§ас1е Кга1)еуте 5Н8 па Миоупо) КопТеге1чси1 и
Рапхи 1919-1920. 5. 113. -Веоегас!, 1960.
127 Димитрова, Сн. Сърбите и другите на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.).
// ВИСб., кн. 5, с. 150-151. 1994.

44