Page 47 - zapadni_pokrainini
P. 47
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
връзка и с ръководителя на гръцката делегация, министър-председателя
Ел. Венизелос.124 Двамата изготвят съвместна декларация, която връчват
на председателя на конференцията Клемансо. С нея двете държави нас
тояват за тежко наказание на България, която държала границите им в
постоянна заплаха от нападения на български чети.125 В подкрепа на
твърденията си югославските представители предоставят на Клемансо,
Лойд Джордж и Уилсън копие от тайния договор за присъединяването на
България на страната на Централния съюз, което още един път трябвало
да покаже колко България е несигурен и нестабилен съсед. Екземпляр от
него се изпраща до редакцията на парижкия вестник „Зоигпа! с1е$
ОеЬа^з", който го оповестява. Във френската преса се публикува пореди
ца от материали, отстояващи правото на Югославия „да се защитава от
своя съсед".
В търсене на подкрепа за исканията си югославският премиер се
среща с ръководителя на американската делегация президента Уилсън.
Пред него за пореден път се излага позицията на Югославия по въпроса
за промяна на границите на Балканите. Според Пашич никой нямал на
мерение да наказва България, както и че той не се води от подобни мис
ли в своите искания. Въпреки това обаче, промяна трябва да има, защото
сегашната граница „не е етнографската граница на нашия народ, който е
дълбоко навлязъл в Българската държава". Затова Пашич настоява въп
росът за новата югославско-българска граница да се разгледа наново. По
време на втората си среща с Уилсън, виждайки, че американците държат
изключително на народностната характеристика на района, той го уверя
ва, че „етноложките граници" на неговия народ са неоспорими и жела
нието на Белград трябва да бъде преразгледано и уважено.126 Пред чуж
дите дипломати се излагат и проучванията на югославските експерти -
учените Цвиич, Белич и Джорджевич, според които българите били „ти
пични представители на туранските народи". Това ги различавало от шо
пите и македонците, така че „тези два народа са по-близо до сърбите,
отколкото до българите". Този аргумент, с „безспорна научна основа", е
причината съществуващата от 1913 г. българо-югославска граница да се
промени.127
124 Венизелос, Елефтериос (1864-1936) - министър-председател на Гърция (1910-1915).
По време на Първата световна война е на страната на съглашенските държави. Ръко
водител на гръцката делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.).
125 Мйгоук, А. ]и^О51ауиа па копТегепсце ггнга 1919-1920, 5. 132. -Вео^гас!, 1969.
226 Кпхтап, В., НгаЬак, В. 2ар15п1а га Ое1е§ас1е Кга1)еуте 5Н8 па Миоупо) КопТеге1чси1 и
Рапхи 1919-1920. 5. 113. -Веоегас!, 1960.
127 Димитрова, Сн. Сърбите и другите на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.).
// ВИСб., кн. 5, с. 150-151. 1994.
44

