Page 47 - zapadni_pokrainini
P. 47

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)




                  връзка и с ръководителя на гръцката делегация, министър-председателя
                  Ел. Венизелос.124 Двамата изготвят съвместна декларация, която връчват
                  на председателя на конференцията Клемансо. С нея двете държави нас­
                  тояват за тежко наказание на България, която държала границите им в
                  постоянна заплаха от нападения на български чети.125 В подкрепа на
                  твърденията си югославските представители предоставят на Клемансо,
                  Лойд Джордж и Уилсън копие от тайния договор за присъединяването на
                  България на страната на Централния съюз, което още един път трябвало
                  да покаже колко България е несигурен и нестабилен съсед. Екземпляр от
                  него се изпраща до редакцията на парижкия вестник „Зоигпа! с1е$
                  ОеЬа^з", който го оповестява. Във френската преса се публикува пореди­
                  ца от материали, отстояващи правото на Югославия „да се защитава от
                  своя съсед".
                         В търсене на подкрепа за исканията си югославският премиер се
                  среща с ръководителя на американската делегация президента Уилсън.
                  Пред него за пореден път се излага позицията на Югославия по въпроса
                  за промяна на границите на Балканите. Според Пашич никой нямал на­
                  мерение да наказва България, както и че той не се води от подобни мис­
                  ли в своите искания. Въпреки това обаче, промяна трябва да има, защото
                  сегашната граница „не е етнографската граница на нашия народ, който е
                  дълбоко навлязъл в Българската държава". Затова Пашич настоява въп­
                  росът за новата югославско-българска граница да се разгледа наново. По
                  време на втората си среща с Уилсън, виждайки, че американците държат
                  изключително на народностната характеристика на района, той го уверя­
                  ва, че „етноложките граници" на неговия народ са неоспорими и жела­
                  нието на Белград трябва да бъде преразгледано и уважено.126 Пред чуж­
                  дите дипломати се излагат и проучванията на югославските експерти -
                  учените Цвиич, Белич и Джорджевич, според които българите били „ти­
                  пични представители на туранските народи". Това ги различавало от шо­
                  пите и македонците, така че „тези два народа са по-близо до сърбите,
                  отколкото до българите". Този аргумент, с „безспорна научна основа", е
                  причината съществуващата от 1913 г. българо-югославска граница да се
                  промени.127



                  124  Венизелос, Елефтериос (1864-1936) - министър-председател на Гърция (1910-1915).
                     По време на Първата световна война е на страната на съглашенските държави. Ръко­
                     водител на гръцката делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.).
                  125  Мйгоук, А. ]и^О51ауиа па копТегепсце ггнга 1919-1920, 5. 132. -Вео^гас!, 1969.
                  226 Кпхтап, В., НгаЬак, В. 2ар15п1а га Ое1е§ас1е Кга1)еуте 5Н8 па Миоупо) КопТеге1чси1 и
                     Рапхи 1919-1920. 5. 113. -Веоегас!, 1960.
                  127  Димитрова, Сн. Сърбите и другите на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.).
                     // ВИСб., кн. 5, с. 150-151. 1994.

                  44
   42   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52