Page 48 - zapadni_pokrainini
P. 48

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)



                   Граничният въпрос е обект на ново разглеждане на заседанията на
           Върховния съвет от 14 и 16 май 1919 г. В своите изказвания Тардийо и ан­
           глийският делегат Балфур128 застъпват становището, че югославските
           претенции са неоспорими и е необходима нова граница. Според Балфур
           същото се отнася и за останалите граници на България - румънско-
           българската и гръцко-българската, които трябвало да се променят. Само
           така би се постигнало изграждането на мира на Балканите.129 Междув­
           ременно никой не оспорва факта, че българският въпрос се превръща в
           един от най-заплетените за разрешаване от участниците в мирната кон­
           ференция. Неговото разглеждане става обект и на частни заседания
           между ръководителите на конференцията извън стените на заседателна­
           та зала. На 16 май във френското външно министерство (Ке д'Орсе) се
           провежда заседание на министрите на външните работи на Франция, Ве­
           ликобритания, САЩ, Италия и Япония. Главната тема на разговора отново
           е определянето на новите български граници. По отношение на българо-
           гръцката граница се постига единодушно споразумение, че това е въп­
           рос, свързан с предстоящото изработване на статута на Цариград, поради
           което неговото разглеждане се отлага. Проблемът за северната българс­
           ка граница също е не по-малко актуален. Американските дипломати са
           особенно активни. Те предлагат да се извърши ректификация на старата
           гранична линия от 1914 г., в полза на България. Надделява становището

           на Тардийо, че не може да се иска от една съюзна страна, каквато е Ру­
           мъния, да откъсва от своите земи и да ги дава на България. Въпреки това
           се приема, че съществуват етнографски и исторически доводи в полза на
           България.130

                   Най-сложен се оказва проблемът за новата българо-югославска
           граница. Тардийо защитава становището на Териториалната комисия за
           гранични промени в областта между Драгоман и Пирот. При обсъждане­
           то се сблъскват две противоположни мнения. От една страна, френските
           и английските дипломати заявяват, че промяна трябва да има като по то­
           зи начин Югославия получава стратегическо предимство. България ще
           бъде компенсирана чрез оставане в пределите й на Драгоманския про­




           128  Още преди началото на мирната конференция в разговор с Пашич, Венизеслос и Таке
               Йонеску относно бъдещите граници на България, Балфур им предава становището на
               своето правителство, че промяна на границите им с България трябва да има. // С1ВА1.,
               АМАБЕ, 5епе Ра1х, 0. 1.7.1918-11.1920, Роп1епау а Р|с1юп.
           129  Тос1огоу1с, 0. _1иво51аУиа..., 5. 32.
           130  ЦДА, ф.176 к, оп.4, а.е.58, л. 1-2. - Бележки на секретаря, присъствал на заседанието
               на министрите на външните работи, състояло се в Ке д'Орсе на 16.V.1919 г. // Прото­
               кол от заседанието, л. 3-10.
                                                                                                     45
   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53