Page 49 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ход, който също има стратегически характер. Мнението на американски­
те и на италианските им колеги е различно. Според тях не трябва да се
прави промяна на границата. В подкрепа те излагат предимно етнограф­
ски съображения. Американският представител И. Бауман изказва стано­
вище, че САЩ са на мнение, че предаването на няколко български села
във Видинско и Кулско са максимумът, който може да се даде за удов­
летворяване на югославските претенции в района. Всичко това налага
въпросът да се върне за доизясняване в Териториалната комисия.131

Неубедителността, която все още прозира в югославската кампа­

ния, както и опасността желанието на Белград за нова източна граница
да не бъде уважено в първоначалния размер, мотивира Пашич и колеги­
те му да активизират дейността си. За целта те предлагат нови, по-

конкретни искания. По време на заседанието от 20 юли 1919 г. ген. Пе-
шич съобщава становището на своето правителство относно прокарване­

то на ново гранично трасе: границата да започва на юг от вр. Тумба (кота
1223) на планината Беласица. Насочвайки се на север, тя да пресича
р. Струмица, минава по Огражден планина (кота 1600) и продължава по
извивката на старата граница с България, достигайки до кота 1445. Оттук
се извършва новата гранична поправка - по права линия се преминава
през планината Малашевска, после пак по старата граница се стига до
кота 1333 - на 10 км северозападно от пътя Крива Паланка-Кюстендил.
Продължава се по гребена на планината през коти 1319 - 1400 - 1497 -
1212 - 672 -1058 -1242 - до Бели камък (кота 1357). След това при Голяма
Рудина (кота 1516) се пресича р. Трънска, на 17 км западно от гр. Трън.
Отново се продължава на североизток, като на 8 км от местността „Деш-
чанов кладенец" в Руй планина се прекосява р. Джерма. Следва се по ре­
ката и на кота 879 пресича р. Луковица, а на кота 898 р. Нишава - на 8 км.
източно от гр. Цариброд. После, през коти 738 - 1108 (в Стара планина) -
1929 (Сребрена глава), границата се движи на север, отново по старото
трасе, достигайки сливането на югославско-българско-румънската грани­
ца.132 Така предложеният вариант се превръща в основа за поредните
спорове между членовете на Върховния съвет. До единодушно станови­
ще не се стига. Въпросът за новата югославско-българска граница остава
открит.

131 ЦДА, ф.176 к, оп.4, а.е.58, л. 3-10.
132 ОоситепТз ге1а1Иг5 аих У1о1а11оп5 с1е5 сопиепИопз Не 1а Науе е! с!и ОгоЯ 1п1егпа1юпа1 еп
§епега! сотгтнзез с!е 1915 -1918, раг 1ез Ви1§аге5 еп 5егЬ1е оссирее. -Рапз, 1919.

46