Page 50 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

И все пак югославските претенции надделяват. Желанието им за
нова граница с България се отразява в текста на връчения на българската
страна на 19 септември 1919 г. проектодоговор за мир между страните-
победителки и България. В част II се очертават новите граници на българ­
ската държава с нейните съседи. Според заложените клаузи България
трябва да отстъпи на Югославия части от старата си територия по цялата
западна граница. Така се удовлетворяват почти всички искания, залегна­
ли в изготвения от югославската страна мемоар.

* * *

Окончателното изработване на становището по граничния въпрос
между Югославия и България става на заседанието на 1 ноември 1919 г.
Териториалната комисия наново преглежда текстовете, регламентиращи
проектираната гранична поправка. На вниманието на заседаващите за
първи път се излагат постъпилите от страна на българската делегация
опровержения. Вземайки ги предвид, американската и италианската де­
легация депозират своите контрапредложения, отхвърлящи югославски­
те претенции. Те са насочени главно към районите на Босилеград и Ца­
риброд, като се предлага и двете селища да останат в пределите на Бъл­
гария. На отправения от Пашич протест и заявлението му, че това са те­
ритории, населени с „югославяни", представителите на двете делегации
привеждат примери, от които се разбира, че от посочените райони ня­
колко десетки хиляди души са избягали вече в България, което неоспо­
римо показва каква е етническата принадлежност на живеещото там на­
селение. Но за да се удовлетворят югославските претенции, се приема да
се предаде Сливнишката военна позиция във владение на Белград. Са­
мият Пашич не е толкова изненадан от развоя на събитията. Смущава го
обаче фактът, че в подкрепа на американското и италианското предло­
жение се изказват и някои от членовете на френската делегация. Под не­
гово давление Тардийо за пореден път припомня заслугите на Белград
като съюзник на Антантата. След продължителна дискусия комисията из­
лиза със заключението, че промяна в досегашното становище на Конфе­
ренцията, взето на 16 май 1919 г. и отразено в проектодоговора, не тряб­
ва да се прави. Подкрепата, която Пашич получава от Франция и Англия е
повече от показателна. В някои от направените изявления на членове на
комисията недвусмислено се казва, че Югославия е успяла да наложи
желанията си поради факта, че в противен случай тя би заплашила с
влошаване на отношенията със своите съюзници. Тази е причината аме­
риканските делегати да изоставят водената до момента от тях тактика и
първи да се изкажат за удовлетворяване на югославските териториални

47