Page 51 - zapadni_pokrainini
P. 51

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  амбиции, за да „не се утежнява ситуацията". Същото проличава и от
                  изявлението на Льо Ронд пред френските медии, че Териториалната ко­
                  мисия е взела решението си водена единствено от мисълта, че югославс­
                  ката страна е съюзник и проводник на съглашенските идеи на Балканите.
                   Ето защо под внимание се взема най-вече стратегическата значимост на
                   предстоящата гранична поправка в полза на Белград.133 134


                          Официалното становище на Парижката конференция по въпроса за
                   новата югославско-българска граница се залага в текста на чл. 27 на
                   Ньойския мирен договор, а именно - от България се отнемат територии
                   по цялата й западна граница, които тя се задължава да предаде във вла­
                  дение на Югославия.


                          2.  Отпор на югославските териториални претенции
                          отстрана на България

                          Десетилетия наред най-трудният стоящ за разрешаване въпрос от
                   българската дипломация е националният. Възникнал още в зората на
                   възстановяването на българската държавност през 1878 г., той си остава
                   неразрешен. От България се отнемат територии, принадлежали й векове
                   наред, населени изцяло с българско население. За първи път територи­
                   алните граници на българската народност се посочват в издадения през
                   1872 г., по повод учредяването на Българската екзархия, султански фер­
                   ман. Няколко години по-късно, когато Руско-турската война от 1877-1878
                   г. става неизбежна, българските дейци, групирани около Българско цент­
                   рално благотворително общество (БЦБО), подемат идеята за очертаване
                   на границите, в които трябва да се разпростре проектираната българска
                   държава. Към земите, упоменати в екзархийския ферман, те прибавят
                   още и територии в Източна Тракия, Македония и крайбрежието на Бяло
                   море, ненамерили своето място в Българската екзархия, но върху които

                   от векове живеят българи. За първи път великите сили заговарят за
                   български граници през 1876 г. на Цариградската посланическа конфе­
                   ренция. Под натиска на Русия новите граници на България се изработват
                   със Санстефанския прелиминарен мирен договор (1878 г.). На проведе­
                   ния през лятото на същата година Берлински конгрес те претърпяват но­
                   ва ревизия. Силна славянска държава на Балканите се оказва нежелана
                   както за великите сили, така и за останалите балкански държави. Бълга­






                   133  Тодогоук, 0.-1и§051ауца..., 5. 34-35.
                   134  Илчев, Ив. Цит. съч., с. 41.


                   48
   46   47   48   49   50   51   52   53   54   55   56