Page 51 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

амбиции, за да „не се утежнява ситуацията". Същото проличава и от
изявлението на Льо Ронд пред френските медии, че Териториалната ко­
мисия е взела решението си водена единствено от мисълта, че югославс­
ката страна е съюзник и проводник на съглашенските идеи на Балканите.
Ето защо под внимание се взема най-вече стратегическата значимост на
предстоящата гранична поправка в полза на Белград.133 134

Официалното становище на Парижката конференция по въпроса за
новата югославско-българска граница се залага в текста на чл. 27 на
Ньойския мирен договор, а именно - от България се отнемат територии
по цялата й западна граница, които тя се задължава да предаде във вла­
дение на Югославия.

2. Отпор на югославските териториални претенции
отстрана на България

Десетилетия наред най-трудният стоящ за разрешаване въпрос от
българската дипломация е националният. Възникнал още в зората на
възстановяването на българската държавност през 1878 г., той си остава
неразрешен. От България се отнемат територии, принадлежали й векове
наред, населени изцяло с българско население. За първи път територи­
алните граници на българската народност се посочват в издадения през
1872 г., по повод учредяването на Българската екзархия, султански фер­
ман. Няколко години по-късно, когато Руско-турската война от 1877-1878
г. става неизбежна, българските дейци, групирани около Българско цент­
рално благотворително общество (БЦБО), подемат идеята за очертаване
на границите, в които трябва да се разпростре проектираната българска
държава. Към земите, упоменати в екзархийския ферман, те прибавят
още и територии в Източна Тракия, Македония и крайбрежието на Бяло
море, ненамерили своето място в Българската екзархия, но върху които

от векове живеят българи. За първи път великите сили заговарят за
български граници през 1876 г. на Цариградската посланическа конфе­
ренция. Под натиска на Русия новите граници на България се изработват
със Санстефанския прелиминарен мирен договор (1878 г.). На проведе­
ния през лятото на същата година Берлински конгрес те претърпяват но­
ва ревизия. Силна славянска държава на Балканите се оказва нежелана
както за великите сили, така и за останалите балкански държави. Бълга­

133 Тодогоук, 0.-1и§051ауца..., 5. 34-35.
134 Илчев, Ив. Цит. съч., с. 41.

48